Archive for February, 2015


Обличаме ли се правилно спрямо повода

В свободното си време понякога гледам реалити предаванията за мода по специализираните канали. Едно от тях (британско) пита няколко запалени по шопинга дами дали знаят как да се обличат подходящо. В голям магазин, пред жури, минават през четири модни предизвикателства. Журито им задава хипотетична ситуация, за която в рамките на 20 минути трябва да “обиколят” магазина и да се представят облечени за повода. Дали това е романтична среща, пикник, вечеря, покана за чай от кралицата, футболна среща, родителска среща или банкет на компанията, в която работят – всеки път е различно.

Оказва се, че участничките в предаването се делят на три основни групи, според моите наблюдения, които в голяма степен описват всички останали жени. Първите, и най-малко като процент, имат интуиция за всяка ситуация. Подбират гардероба си както с умения и знания за етикета, така и с усет и естетика. Вторите, и не малка част, залагат на сигурното. Харесват си един стил и неотменно се придържат към него, независимо дали е подходящ, или не. Обикновено това са жени, които харесват повече камъчета, залагат на любимия си цвят или са пристрастени към някакви стилови елементи като флорални десени, кожа или капси. Понякога стилът им е подходящ, понякога изглежда крайно неприемлив за среща с кралицата, например. На тях определено им липсва поглед върху ситуацията.

dressedТретата, на-голямата група, са жените, които и най-малка представа си нямат как да пазаруват. Обличат се добре, поставени единствено в повтарящото се ежедневие. Имат високо самочувствие, тъй като приятелите им ги хвалят за стила им, но какви са разбиранията на същите тези приятели е друг повод за размисъл. Тези дами не могат да изберат дрехи за 20 минути. Често променят стила си и не знаят какво точно им отива. Когато пазаруват взимат най-ефектното от магазина и го съчетават с наличните дрехи, затова и винаги привличат внимание. Но това, че си забележим, не винаги означава, че знаеш как да се обличаш.

А вие знаете ли как да подбирате облеклото си, според повода? Ако не – сега е времето да започнете да четете кое е приемливо да носите и кое – не.



Какво забелязваме в човек от пръв поглед?

img-fiveПреценките, които правим, ръководят действията и мислите ни. Обикновено са ни необходими между 15 секунди и 5 минути, за да си изградим мнение за случаен непознат или бизнес събеседник. При това именно първото впечатление дълго ръководи представата ни за него/нея.

Ето кои неща забелязваме от пръв поглед. Няма проблем, ако не сте ги осъзнавали до сега, моментът е подходящ да започнете да ги осмисляте.

1. Доверие. Нужни са само няколко секунди, две думи и няколко мимикрии и разбирате дали бихте могли да вярвате на човека срещу вас. Винаги първо забелязвате погледа, усмивката. Ако не ви гледа в очите, ако се стреми да не показва емоциите си или лукаво се извърта на една страна, това са сигурни признаци, че е прикрит човек. Едва ли бихте му споделили за себе си каквото и да било.

2. Обществено положение. Ако досега сте гледали лицето му, то за останалите няколко секунди ще обърнете внимание и на облеклото на събеседника си. Мозъкът ви отчита цветовете, плата, кройката. Веднага сте наясно дали е по-заможен, или не.

3. Семейно положение. На ергените им личи, както и на неомъжените жени. Едно, че липсата/или наличието на халка/пръстен ги издава. Първите се обличат с много старание, флиртуват открито и искат да привлекат вниманието ви, докато вторите са по-прилежни, по-сдържани и по-дистанцирани.

4. Сексуална принадлежност. В това няма спор – тялото ни излъчва сигналите, които искаме да улови събеседника ни. Неговите сигнали също са предназначени за вас… или не точно. На хомосексуалистите, метросексуалните и модерните напоследък лъмбърсексуални им личи от километри.

5. Интелект. Стилът на обличане говори много както за умствения багаж, така и за състоянието на духа. Педантичните интелектуалци са коренно различни от волния и небрежен авантюрист.

6. Хигиена. Състояние на косата, зъби, неприятен или добър дъх, особена миризма. Последното можете да го доловите дори само като се разминете с някого на улицата. Изводите ги прави подсъзнанието ви още преди мозъкът ви да е оформил словесна мисъл.



Много ретро, малко ретро, твърде ретро

vintageРетро е много романтична дума. Звучи почти като винтидж, но не съвсем, макар значенията да са близки.

Имаше едно време много голям шок покрай всички онези реклами, които изтъкнаха винтидж стилът като секси елемент, който приковаваше погледа на мъжете, но поставяше жените в една доста неизгодна позиция. А именно – с изисквания, на които не всяка може да откликне. Първо, по магазините се продаваха кожени якета и панталони, вместо рокли с червени точки с якички и дантелени жартиери. Само вмятам, че жартиерите са страшно неудобни. Второ, не всяка дама можеше да се намъкне в подобни дрешки.

vintage 2Тази модна вълна беше и все още е много по-лесна за реализиране в света на музиката и киното. Когато Лана дел Рей застане със своя особен глас пред камерата, ретро стилът й изглежда много на място. Но когато една средностатистическа жена излезе на улицата, облечена по подобен начин, тя създава впечатлението, че е навлякла вехториите на баба си или пък е пазарувала от много евтин магазин втора ръка.

За или против винтидж модата сте и доколко според вас може тя да влезе в съвременния ни гардероб? Моето мнение е – само малко. Тон или два. Рокля с типичната дължина, с отворен гръб или пък онези дълги чорапи до средата на бедрата могат отлично да се комбинират със съвременни обувки, ярки акценти в бижутата, чантата или колана. И стига толкова.

Ретрото с мяра, моля!