Ретро е много романтична дума. Звучи почти като винтидж, но не съвсем, макар значенията да са близки.
Имаше едно време много голям шок покрай всички онези реклами, които изтъкнаха винтидж стилът като секси елемент, който приковаваше погледа на мъжете, но поставяше жените в една доста неизгодна позиция. А именно – с изисквания, на които не всяка може да откликне. Първо, по магазините се продаваха кожени якета и панталони, вместо рокли с червени точки с якички и дантелени жартиери. Само вмятам, че жартиерите са страшно неудобни. Второ, не всяка дама можеше да се намъкне в подобни дрешки.
Тази модна вълна беше и все още е много по-лесна за реализиране в света на музиката и киното. Когато Лана дел Рей застане със своя особен глас пред камерата, ретро стилът й изглежда много на място. Но когато една средностатистическа жена излезе на улицата, облечена по подобен начин, тя създава впечатлението, че е навлякла вехториите на баба си или пък е пазарувала от много евтин магазин втора ръка.
За или против винтидж модата сте и доколко според вас може тя да влезе в съвременния ни гардероб? Моето мнение е – само малко. Тон или два. Рокля с типичната дължина, с отворен гръб или пък онези дълги чорапи до средата на бедрата могат отлично да се комбинират със съвременни обувки, ярки акценти в бижутата, чантата или колана. И стига толкова.
Ретрото с мяра, моля!