Толкова много неща можеш да заимстваш от миналото, че не е истина. Някои от решенията на хората преди нас действително не са били много комфортни и с времето сме ги видоизменили, но други си остават класика – брилянтни хрумки, които ползваме и днес. Корсетите са една от тези гениални идеи, за които ние жените трябва да благодарим.
Странните приспособления не само че държат корема и гърдите прибрани, но имат вталяващ ефект и помагат на гърба да стои изправен, което е много важно. Все по-често виждам млади момичета, които ходят прегърбени и наведени като мечки. Ако бяхме в 19 век, това нямаше да възможно. Е, най-вероятно нашите английски и френски предшественички не са имали много възможност да дишат свободно, но си мисля, че независимо всичко, да носиш корсет е въпрос на свикване. Факт е, че днес това е най-желаната дреха за балове, сватби и… ами еротични нощи (да си го кажем направо). Когато жена е създала първите сутиени, не е съвсем сполучила – не са били много удобни дори и след като са се опитали да ги премоделират.
Но в този ред на мисли се запитах, тъй като у дома има доста стари дрехи и накити – колани, престилки, останали от баба ми, ако имах стар корсет, дали той подлежи на регистрация, защото според моментния Закон за културното наследство всичко, всичко, което е по-старо от 50 години се смята за културна ценност. Казусът е интересен според мен.
Така и не разбрах какво се случи преди време, когато родните политици се опитаха да наложат някакви санкции за защита на културното ни наследство, но видни общественици като Светлин Русев, Светослав Кантарджиев, Кирил Христов и други, публично се обявиха против подобни мерки и мисля, че успяха. Може би идеята бе да се създадат по-строги санкции за защита, но уви, както каза Светослав Кантарджиев, те само ще превърнат обикновените хора в престъпници, защото този, който извърши престъпление, няма да може да бъде заловен, но гражданите с наследство от роднините си ще страдат покрай усложнената процедура по оценяване на вещите и регистрацията им. Най-малкото още в началото ще се чудят като мен кое минава за културна ценност и кое е фабрична изработка с масово разпространение на времето си.
А корсетите са интересна тема за размисъл. Бих искала да имам стар наследствен корсет, а не от тези, които правят днес. И не за да го нося, а като късче от миналото и знак за женствеността на представителките на моя пол. Точно както в момента се радвам на стария колан с пафти на баба ми.