Квартален снобизъм
Помня как преди, ако се облечеш с нещо различно, веднага те слагаха в категория. „Модата“ беше синоним на преструвка, а „стилът“ – на скъп инат. Днес ситуацията е коренно променена.
Вместо да се чудим дали една пола е твърде къса или една шапка – твърде смела, вече се чудим дали изобщо има значение. Всеки търси „уникалността“ си в масовите колекции на Zara, H&M и Bershka. Забелязали ли сте колко хора се обличат абсолютно еднакво? Разликата е единствено в това кой пръв ще качи снимката в Instagram.
Иронично е, но социалните мрежи, които уж ни дават безкрайни възможности за себеизразяване, всъщност ни свилиха хоризонта до няколко „тренди“ силуета и цветови комбинации. В квартала вече не гледат на странната ти шапка, а на това колко лайка имаш под последната снимка. Там, където преди те гледаха накриво, сега просто скролват.
Искам да ви кажа нещо – истинският стил не се купува от китайски сайтове, нито се диктува от инфлуенсъри. Той е в детайла, в начина, по който носиш дрехите си, в това да не се страхуваш да изглеждаш различно, дори когато всички около теб се стремят да приличат един на друг. Намирам за по-смело да облечеш една стара кожена яка с нова рокля, отколкото да следваш сляпо поредния „must-have“ тренд.
Модата е цикличен процес. Това, което беше „out“ вчера, днес е „in“. Но стилът е нещо трайно. Той е отражение на личността ти, на вкусовете ти, на начина, по който гледаш на света. Истинският стил не се нуждае от одобрението на другите.
Comments are closed.
4 Replies to “Квартален снобизъм”
Случвало ми се е точно това, за което говориш. Взех си едни по-различни панталони, уж за да изпъкна, и накрая двама приятели ми се обадиха, че същия ден ги видели и на други хора в центъра. Бързо разбрах, че „уникалността“ в мола често е просто масова заблуда.
Интересно, но аз не съм съгласна, че масовите колекции са само безлични и еднакви. Като гледам момичетата в университета, доста умело си комбинират дрехи от тези магазини с винтидж находки и аксесоари, които наистина правят визията им уникална. Може би проблемът не е в самите колекции, а в това, че много хора купуват целия аутфит от една серия и не влагат лична идея.
Това, което си написал за „уникалността“ в масовите колекции, ме накара да се замисля как и аз сам понякога подхождам. Четох статията точно когато се чудех дали да не си купя една конкретна риза, която видях на няколко места. В крайна сметка реших да не я вземам и да потърся нещо по-различно. Благодаря, че ми даде още един повод да се замисля за това.
Честно казано, и аз съм бил в тази ситуация с кварталния снобизъм. Преди години си купих една по-дръзка риза, която беше с интересен десен, и веднага съседите започнаха да ме гледат накриво. Сега обаче най-много се дразня, когато видя 5-6 души в еднакви тениски от H&M и всички се хвалят, че са „уникални“. Поне тогава имаше характер, а сега всичко е еднакво.