Квартален снобизъм
Помня как преди, ако се облечеш с нещо различно, веднага те слагаха в категория. „Модата“ беше синоним на преструвка, а „стилът“ – на скъп инат. Днес ситуацията е коренно променена.
Вместо да се чудим дали една пола е твърде къса или една шапка – твърде смела, вече се чудим дали изобщо има значение. Всеки търси „уникалността“ си в масовите колекции на Zara, H&M и Bershka. Забелязали ли сте колко хора се обличат абсолютно еднакво? Разликата е единствено в това кой пръв ще качи снимката в Instagram.
Иронично е, но социалните мрежи, които уж ни дават безкрайни възможности за себеизразяване, всъщност ни свили хоризонта до няколко „тренди“ силуета и цветови комбинации. В квартала вече не гледат на странната ти шапка, а на това колко лайка имаш под последната снимка. Там, където преди те гледаха накриво, сега просто скролват.
Искам да ви кажа нещо – истинският стил не се купува от китайски сайтове, нито се диктува от инфлуенсъри. Той е в детайла, в начина, по който носиш дрехите си, в това да не се страхуваш да изглеждаш различно, дори когато всички около теб се стремят да приличат един на друг. Намирам за по-смело да облечеш една стара кожена яка с нова рокля, отколкото да следваш сляпо поредния „must-have“ тренд.
Модата е цикличен процес. Това, което беше „out“ вчера, днес е „in“. Но стилът е нещо трайно. Той е отражение на личността ти, на вкусовете ти, на начина, по който гледаш на света. Истинският стил не се нуждае от одобрението на другите.
Comments are closed.
One Reply to “Квартален снобизъм”
Това, което си написал за „уникалността“ в масовите колекции, ме накара да се замисля как и аз сам понякога подхождам. Четох статията точно когато се чудех дали да не си купя една конкретна риза, която видях на няколко места. В крайна сметка реших да не я вземам и да потърся нещо по-различно. Благодаря, че ми даде още един повод да се замисля за това.