Днес ще ви поговоря за една много модерна и много харесвана порода кучета – помераните. Имам чувството, че всеки следващ собственик на куче е избрал именно померан. И честно казано, малко е заразително. Напоследък и аз започнах да се замислям. Затова направих кратко проучване за нрава и навиците на помераните – сега ще споделя с вас какво открих.
Всеизвестно е, че тази порода има тенденцията да бъде много приятелски настроена, весела и пълна с живот. Ето защо помераните са най-щастливи като са заобиколени от семейството си. Препоръчва се да се взимат докато все още са малки кученца. Това ще му помогне да свикне с новия си стопанин отрани и по този начин също се избягва агресивно поведение.
Когато играе с други кучета с голяма порода, е важно да следим внимателно нашия малък приятел, тъй като малките му размери и тънките кости са по-податливи на наранявания. Не трябва да забравяме, че померанът е жизнерадостно, енергично куче, и винаги ще е готов да играе с приятелите си независимо дали са хора или четириноги, така че трябва да внимаваме да не го нараним. Не трябва обаче да бъдем прекалено предпазливи с него – той трябва да играе, да бяга и да се цапа на воля, за да води пълноценен живот… стига вкъщи да го чака една хубава баня.
Померанчето обикновено не е извънредно трудно за възпитание. Нуждае се от основни грижи за хигиената и храната. Също така трябва редовно да се разхожда, да прави упражнения и да общува с други кучета и хора. Най-сложната част от отглеждането на померанче е палтото му и различните грижи, които са необходими, за да се поддържа чисто, меко и без паразити.
Померанците, като всяка порода, се нуждаят от поредица психични стимули и рутина, за да развият балансиран характер. Ако отделим необходимото внимание и време на нашия домашен любимец трудно ще развие проблемни навици.
Понякога помераните са малко по-невъзпитани от средностатистическата порода кучета. Но това не означава, че нашият пухкав малък приятел е лош – просто се нуждае от малко повече време и търпение от нас, за да научи правилата на средата си. Ето защо се повтаря, че ключът към възпитанието на малкото ни куче ще зависи от времето, което му даваме. Не можем да очакваме перфектно куче, без да сме му дали време да се научи, нали?
Важно е померанът да се възпитава от малък. Той трябва да има своя кът, който той разпознава като свое място. Също така има нужда от отредено място и време за ядене, както и място за нуждите си. В много случаи започваме да вярваме, че кучето ни никога няма да се научи да върши нуждите си извън къщата и понякога това ни кара да губим самообладание. Но наистина трябва да разберем, че кученцето тъпърва се учи да взаимодейства със свят, в който току-що е пристигнал.
На вас харесват ли ви помераните? А бихте ли си взели?