Дрехите от Али Експрес
Поръчах си рокля от Али Експрес. Коприна. Черна. На снимките стоеше като излязла от ателието на Ив Сен Лоран. В реалността – полиестер, който лепне за тялото и мирише на евтин пластмасов контейнер. Направих опит да я върна, но се оказа по-скъпо да я пращам обратно в Китай, отколкото струваше самата рокля. Сега ми служи като парцал за чистене на прозорци.
Истината е, че качеството от китайските сайтове е тото. Понякога се случи на някой от приятелите ми да попадне на нещо свястно – тениска, която не се свива след първото пране или чанта, която не се разпада още на излизане от магазина. Но това е по-скоро изключение, отколкото правило.
Забелязвам, че доста хора се впечатляват от ниските цени и се подлъгват. Но евтиното винаги излиза скъпо. И не говоря само за парите. Говоря за времето, изгубено в чакане, за нервите при разопаковане на боклука, за онова чувство, че си се хванал на въдицата на евтин трик.
В крайна сметка, истинският избор винаги излиза по-скъп, но поне имаш дреха, която не прилича на найлонов плик. И която можеш да носиш с достойнство, а не да я криеш в най-задния ъгъл на гардероба.
Comments are closed.
3 Replies to “Дрехите от Али Експрес”
Имам една бяла риза, уж лен, от АлиЕкспрес. След първото пране стана като вестник – твърда и сбръчкана. Сложих я веднъж и оттогава стои в гардероба. Напълно съм съгласен с теб – евтиното излиза скъпо.
Имам подобен опит с панталони от там – уж вълна, а се оказаха някаква изкуствена смес, която не диша изобщо. Наистина ли смяташ, че има изобщо качествен артикул, който си струва риска, или просто е въпрос на късмет?
Аз съм поръчвал веднъж чанта от Али Експрес. Идеята беше за подарък на внучката, но като я отворихме, ремъкът се скъса веднага. Струваше пет лева, ама пак ми стана жал за парите. Явно наистина е тото и за дребни неща трябва човек да е внимателен.