Детството

Детството
Rate this post

Стари, незабравими моменти. Човек колкото повече остарява (не, че се чувствам стар), започва все по-често с умиление да си спомня за миналото, за детските игри, лудите тинейджърски и младежки години. Винаги съм се старал да си спомням само хубави моменти, а когато ми е трудно се сещам за онова наивно дете, което бях и се забавлявам на себе си и мисленето си. Понякога е хубаво да се почувстваш дете отново. Разбира се в живота има много тежки моменти, които ти се иска никога да не помниш. Човек е невъзможно да забрави всичко неприятно, което е преживял, но съм щастлив, че си спомням за лошото изключително рядко. Това се опитвам и да предам на децата ми. Да взимат най-хубавото от живота и да му се радват. Да осъзнаваш, че си живял и живееш пълноценно е истински дар. Вие как живеете и какъв полезен опит бихте се опитали да предадете на децата си?


Leave a Reply