Дрехите от АлиЕкспрес
Поръчах си рокля от АлиЕкспрес. Коприна. Черна. На снимките стоеше като излязла от ателието на Ив Сен Лоран. В реалността – полиестер, който лепне за тялото и мирише на евтин пластмасов контейнер. Направих опит да я върна, но се оказа по-скъпо да я пращам обратно в Китай, отколкото струваше самата рокля. Сега ми служи като парцал за чистене на прозорци.
Истината е, че качеството от китайските сайтове е тото. Понякога се случи на някой от приятелите ми да попадне на нещо свястно – тениска, която не се свива след първото пране или чанта, която не се разпада още на излизане от магазина. Но това е по-скоро изключение, отколкото правило.
Забелязвам, че доста хора се впечатляват от ниските цени и се подлъгват. Но евтиното винаги излиза скъпо. И не говоря само за парите. Говоря за времето, изгубено в чакане, за нервите при разопаковане на боклука, за онова чувство, че си се хванал на въдицата на евтин трик.
В крайна сметка, истинският избор винаги излиза по-скъп, но поне имаш дреха, която не прилича на найлонов плик. И която можеш да носиш с достойнство, а не да я криеш в най-задния ъгъл на гардероба.