Секновение, което се отбелязва на 29 август, е важен ден в българския народен календар, свързан с много традиции, поверия и религиозни вярвания.
На този ден християнската църква почита паметта на св. Йоан Кръстител и неговото мъченичество. Според библейската история, Йоан Кръстител е бил обезглавен по заповед на цар Ирод, след като дъщерята на Иродиада, Саломе, поискала главата му като награда за своя танц. В памет на това събитие, денят е наречен Секновение (от „сечение“, „сечене“) и е ден на траур и въздържание.
В българската народна традиция Секновение е свързано с редица поверия и обичаи, които имат за цел да предпазват от болести и нещастия. Няколко примера са:
Рязка промяна на времето: Секновение се смята за ден, в който „се секва“ времето – настъпва промяна в сезоните. Според народните вярвания, от този ден нататък започва застудяване и природата започва да се подготвя за есента.
Забрана за работа с остри предмети: На Секновение не се работи с ножове, брадви или други остри предмети, тъй като се вярва, че това може да доведе до нещастия и рани. В някои райони хората дори избягват да режат хляб на този ден.
Пост и въздържание: На 29 август християните се въздържат от месо и риба, като денят се отбелязва с пост. Това е свързано със скръбта по обезглавяването на св. Йоан Кръстител и е знак на почит към неговото мъченичество.
Избягване на къпане и влизане във водоеми: Съществува поверието, че след Секновение водите „се секват“, т.е. стават опасни за къпане. Хората вярват, че след този ден къпането в реки, езера и морета може да доведе до заболявания или други нещастия.
Независимо от различните ритуали и забрани, денят има за цел да напомни за духовната важност на св. Йоан Кръстител и неговото мъченичество, както и да подготви хората за предстоящата промяна на сезоните. Спазването на тези обичаи е част от богатото културно наследство на България, което ни свързва с миналото и традициите на нашите предци.