Синьо за момчета, розово за момичета – всички го знаем. Момичетата с дрехи и аксесоари в нежно розово. Момчетата пък в синята гама. Напоследък обаче, розовото взима все по-голям превес в мъжката мода и много „мачовци“ не се притесняват да носят дрехи в подобни нюанси. Разбира се, все още не малка част от хората не могат да приемат това явление. През последните години много движения се опитват да разбият повечето клишета за половете, но цветовите разграничения са твърде здраво закрепени в съзнанието на някои хора. Поглед назад към историята обаче, показва, че подобно цветово възприятие не винаги е съществувало.
През Средновековието например хората свързват червеното с цвета на упражняване на властта. Червените краски били запазени и се използвали само за направа на дрехите на висши сановници. Във Венеция през 15-ти век младите и добре облечени аристократи все по-често носели червено. Това бил видимият външен белег на власт и просперитет. Художниците също увековечавали мъжете в червени или розови дрехи. По-късно, стилът Рококо също утвърдил розовто като предпочитан мъжки цвят и за известно време се смятал за последен писък в мъжката мода.
В началото на 20-ти век пък определени цветове не били свързвани с нито един пол. Мъжете носели предимно черни костюми, а жените помпозни, цветни рокли. Едва през 20-те години на миналия век САЩ започват да спорят за разделянето на синьо и розово според половете. Така експертите стигат до заключението, че изразително розово ще изглежда особено добре на момче, тъй като цветът ще изразява решителност и сила – типични мъжки черти.
През 1927 г. списание Time дори отпечатва списък с препоръки от известни универсални магазини за „подходящи за пола цветове“ – момчетата трябва да бъдат увити в розово, а момичетата в нежно синьо.
Едва по-късно настъпва промяната в мисленето и цветовото възприятие. Историците смятат, че това може да се дължи на модната тенденция за сини дънки, която е била подхваната от мъжете. След това синьото бързо се утвърждава като типичен мъжки цвят. А деликатното розовото остава за дамите.
Модата се мени по-бързо, отколкото предполагаме и не бива да позволяваме цветовете да са определящи за пола или да съдим някого, само защото е облечене в нюанси, които според нас не са приемливи.