Творбата на Алеко Константинов “Бай Ганьо” е написна в края на 19 в. и отразява социалната обстановка в България през тези години. Лирическият герой е олицетворение на българската народопсихология и ни дава ясна картина на времето, в което е написана книгата.
Бих могла да кажа, че тази нравственост и поведение, което ни е описано в творбата съществува и до ден днешен. Как за толкова много години не сме се променили дори мъничко? Особено много, се показваме когато сме в чужбина, точно както и Алековият герой. Навсякъде сме забележими, но не с добрите си маниери. Кое провокира написаното от мен? Скоро една наша сънародничка, която дълги години живее и работи в Монако беше изпратила снимка в интернет пространството, на автомобил с бургаска регистрация, който е спрял не къде да е а на пешеходната пътека пред едно от най-известните казина “Монте Карло”. Дамата беше толкова възмутена не само, че господина е спрял неправилно, но и от мръсотията и купищата буркани и боклуци, които били напъкани в автомобила. Иначе е паркирал до возила, които струват цяло състояние, но нали Бай Ганьо е по-велик и от най-големите богаташи се е изтипосал на пешеходната пътека. Без да се зазмисли, че това не ти е България и уличките в Ахелой, или от където и да е той. Така ли ще ни познават по Света? Като нагли хора, незачитащи правила и норми? Явно докато духът на Бай Ганьо ни преследва ще е винаги така.
Алеко Константинов най-вероятно избщо не е предполагал, че и век след творбата му, манталитета и възпитанието ни все още ще е такова, каквото е било, когато е писал творбата си.